Възкръснал от боклука

Пътека

Студ

Вълк

Седя сама...

Пясък

Луна

ТОВА МЯСТО съдържа 11 стихотворения, писани, преписвани и прекроявани в продължение на много години, докато се получи ето това. Авторът (аз) е жена, която в никакъв случай не е поетеса, а тези стихове са крайният резултат от съмнително голямо количество изписана хартия, както и останалата част от поне пет пъти по толкова други, заминали в кофата и забравени. Преди години и тези тук също заминаха в боклука, но се оказа, че останаха неизтрити в паметта ми (нали знаете: "ръкописите не горят").

ЗНАЧИ - НЯМА КАК. Ето ги тук - изчеткани от праха, сресани и нагиздени. С една дума, готови за изложба. И най-важното - готови най-после да отстъпят заеманото от тях място в съзнанието ми за по-добри идеи.

ХАЙДЕ, ЧЕТЕТЕ И СЕ ВЕСЕЛЕТЕ! Или пък вие четете, а аз ще се веселя. А какъв е поводът за веселеие - този, за който се сещам сега е, че животът продължава. Както казвахме в училище "N-ти клас завърши, преди да ни довърши" или преди една година: "Комунизмът свърши, преди да ни довърши", или, дай Боже! да кажем след време: "Мързелът ни свърши, преди да ни довърши". А по-мрачните типове биха могли със задоволство да кажат: "Надеждата ни свърши, преди да ни довърши", да се надрусат до уши с безнадеждност и да бъдат по своему щастливи.

И АКО СЛЕД като сте чели, чели (или преди това) ви осени желанието да кажете няколко думи по повод на прочетеното (или по друг повод) - ето ви електронна поща: