И разбирам, разбирам -  
Не мога отвъд да премина  
Докато не измина  
Тази пътека докрай  
Щом е тъй, по-добре е  
Да оставя наволя да литне  
В небесата  
Крилатата ми душа.  

По-добре е  
Без нея  
Да измина остатъка  
Щом ще трябва да следвам  
Тази бяла черта  
Не искам да бъда  
Клетка за птицата  
Свила в мен  
Мълчаливо,  
Доверчиво крила.  

Поглеждам пред себе си -  
Там е,  
Там е  
Пътеката  
Простряна навярно  
От тук до последния час ....  
Бавно спирам  
И отварям вратата на клетката...  

Там далече под мен,  
малка точица  
прекосява света.