Обикалям цяла нощ през гората и търся нещо да ям. Но гората е много бедна - като мен е и тя.
и все нещо ме чопли... Дойде ми догуша, ауу, дойде ми догуша
да стана благороден! Да седна вързан пред някой дом в чинията с кървав кокал.
който храни - решава Да ближа ръце и да махам радостно кучешко-вълча опашка! И друг да бъде свободен. Това е изхода, защото Това Е Живота. |
|||||||||||
![]() |