Сред вълните примамливо
лодка потрепва,
дошла да ни вземе
в света на живота...

Не зная къде си,
навярно в забрава
отпиваш с наслада
житейските радости.

Или просто търкаляш
по хълма разкалян
на земните грижи
неотменния камък.

Някой ден ще настъпи
часът, минутата
и без теб, и без мен
ще отплува лодката.

Тъмнина ще се спусне
и мрак ще покрие
цветовете изпъстрили
живите спомени...

И мъртви в пръстта
ще се молим отново
да се върнем в живота
като стрък, или корен...