Едва преди миг вървях към върха,
но камък под мен се отрони...
И аз полетях!
Полетях в пропастта...
Надолу, надолу, надолу!

Аз за помощ не викам.
И не гледам встрани
Как се нижат отминали мигове.
А сред облаци прах от разбити мечти
Аз летя, аз летя и си пея:

"Надолу, надолу, надолу!" Нали
и това е посока?!
Нямам свои крила.
Ето златният шанс
Да летя нависоко...

Кой е сигурен всъщност
къде е върхът?
Накъде е обърнат животът?
Щом съм жива все още
Ще си пея наглас:
"Надолу, надолу, надолу!"