Ако държиш в дланта си късче лед -
ще се стопи.
Ще се превърне във вода
изтичаща през пръстите.
Ще се превърне в минало, живеещо
единствено чрез спомена за болката
сковала за момент ръката ти.
Какво от туй, че след това
дланта ти ще е празна и студена?
Какво е болката пред радостта,
че твоята ръка
е заменила слънцето?!